Попитали веднъж една добра и мъдра старица:  - Ти си

Попитали един път една добра и мъдра бабичка: 

- Ти си имала толкоз тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас. Кажи ни, имаш ли някаква загадка рецепта?

- Имам, милички! - отвърнала старицата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко неприятно - върху водата. Ако правех противоположното, в този момент сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и мъчителни ръбове. А по този начин то си остана райска градина. 

Животът ни е дарил с две доста значими и еднообразно скъпи качества - да помним и да забравяме. Когато за нас създадат нещо положително, нашата благодарност изисква да го помним. А когато някой постъпи неприятно, любовта ни предизвиква да го забравим.